Автор: Джеймс К. Галбрайт, youtube.com Следвайте Гласове в ТелеграмПреди налагането на санкциите от 2014

Автор: Джеймс К. Галбрайт, youtube.com Следвайте " Гласове " в Телеграм

Преди налагането на санкциите от 2014 година, и даже до 2022 година, съветската стопанска система беше доста тежко колонизирана от западни компании. Това важеше за колите, за самолетите, за всичко от веригите фастфуд заведения за хранене, до огромните вериги магазини. Западните компании участваха на всички места в съветската стопанска система. Голяма част от тях, не всички, само че огромна част или избраха да изоставен Русия, или бяха принудени да изоставен Русия при започване на 2022 година. Но при какви условия напуснаха те? Те бяха задължени, в случай че напущат вечно, да продадат главното си съоръжение във фабриките и прочие, на съветския бизнес, по този начин да се каже, който получи заем от съветските банки или от други източници на финансиране, на доста преференциална цена за руснаците. По този метод дейно доста финансови инвестиции, които бяха благосъстоятелност частично на Запада, бяха трансферирани в съветско притежание. И в този момент имаме стопанска система, която се движи напред и има преимуществото, спрямо Европа, на релативно ниската стойност на ресурсите. Защото Русия е огромен производител на запаси, петрол и газ, торове, храни и по този начин нататък. И в случай че европейците заплащат може би двойно в Германия това, което са плащали за сила, руснаците – не, те заплащат може би не повече, а евентуално и по-малко, от това, което плащаха преди войната. Така че, още веднъж, аз окачествявам резултата от глобите, в някои връзки, за подарък за съветската стопанска система. И мисля, че това е много друго от това, което създателите на глобите чакаха.

Същественото в тази обстановка е, че това нямаше да се случи без глобите. Можеше да имаме войната, която щеше да се развие съвсем по метода, по който това се случи, само че съветското държавно управление през 2022 година не беше в позиция да принуди западните компании да изоставен, то не би желало и не би направило това. То не беше в позиция да принуди своите олигарси да избират сред Русия и Запада и не искаше да направи това. Тези избори бяха наложени от Запада и резултатите бяха в реалност в доста връзки удобни за дълготрайното без значение развиване на стопанската система на Руската Федерация.

Аз съм Джеймс Галбрайт и преподавам в университета Тексас в Остин.

Имаше голям брой декларирани цели, а най-важните бяха, по този начин да се каже, да се финансира войната, с цел да се лиши Русия от приходите си от износ, да се попречи на Русия да има достъп до сериозно значими технологии, да се окаже напън над съветския режим – както посредством цивилното население, по този начин и посредством тази група от извънредно богати хора, наричани олигарси. Така че имаше редица неща за понижаване на съветската боеспособност. Санкциите бяха наложени от поддръжниците на тази политика с голяма предстояща мощ на влияние и включваха ред насоки.

Ако се върнем обратно, ще забележим изказванията, които бяха направени при започване на 2022 година и до първата част от 2023 година, че глобите в действителност са опустошителни за съветската стопанска система и я вършат вечно несъотносима към останалия свят. Това беше забавен проблем, за който си мислех, че наблюдавайки го, можем да забележим доколко тези изказвания са били годни, доколко са били подкрепени от доказателства. Ако вземем в частност водещия покровител на глобите, който аз бих споделил, че е проф. Зоненфелд от Йейл и неговият екип – те възприеха възгледа, че глобите дейно унищожават способността на Русия да води война. По времето, когато написах този документ, което беше при започване на 2023 година, аз към този момент бях много уверен, че това не проработи по този начин, както те чакаха. Но въпросът беше: те по отношение на обстоятелствата ли грешаха или имаше проблем с интерпретирането и разбора, които те приложиха към фактологията. И това беше въпросът, който документът в действителност се пробва да прегледа.

Добре, имаше понижаване на потоците на съветски петрол и газ, материали, най-много минерали, към западните пазари. И въпросът беше по какъв начин това въздейства, да кажем, на достъпа на Русия до интернационална покупателна дарба? И отговорът на това беше, че не въздейства. Защото макар че Русия продаде малко количество петрол и газ, тя ги продаде на по-висока цена и по този метод нейните доходи от износ в действителност се усилиха, а не понижиха. И второ, резултатът от другите наказания, ограничаващи вноса в Русия, означаваше, че Русия харчи по-малко, да вземем за пример за вносни потребителски артикули, в сравнение с е било преди, тъй че остатъкът по настоящата сметка на Русия се усили. Така че, в случай че вярвате, че задграничното финансиране е било по някакъв метод от значително значение за съветското военно изпитание, в действителност глобите усилиха достъпа на Русия до задгранични средства.

Аз, несъмнено нямам доверие, че това е било материал за съветското военно изпитание, тъй като в действителност съветското военно изпитание беше напълно конструирано, съвсем напълно конструирано, вътре в Русия. Техният достъп до $ или еврото беше всъщност невеществен. Но такива бяха изказванията и въпреки да имат известни достолепия, те не устоят на причините, които преди малко приведох.

Други неща, които са доста по-материални, като да кажем достъп до съставни елементи, достъп до вносно съоръжение, машини и сходни, най-много полупроводници, се считат за съществени за способността на Русия да подсигури материални средства за войната. И отговорът на това е: първо, тази война не стана в последната минута, руснаците бяха наясно с риска да влязат във война от много време, тъй че някакво прозорливо обмисляне би трябвало да е довело до събиране на всичко, от което имат потребност. За мен даже не е ясно дали има значими съставни елементи за военни цели, които са им нужни и които би трябвало да добият от Запада. Имаше несъмнено, съставни елементи, които те трябваше да придобият, за гражданската промишленост – автомобилостроене, авиация, и редица нетрайни артикули като храни и разнообразни неща. Реалността тук е, че глобите прекъснаха съветското произвеждане на доста неща – коли, електроуреди – показателите на произвеждане паднаха доста много внезапно през 2022 година. Но въпросът е, какво стана по-късно? А отговорът на това е, че потенциалът за производство на тези огромни артикули, да вземем за пример коли, не изчезна. Фабриките са там, служащите са там, техните шефове са там, инженерите са там. Това, което те трябваше да създадат, е да заменят някои дизайни и някои оборудвания, което в някои случаи съумяха да създадат благодарение на китайците. Китайците в този момент са основен експортьор на коли. Така че, те обръщаха линии, които преди са били, да кажем, японски или европейски, и ги трансфораха в съветски линии: „ Москвич “, „ Лада “, употребявайки китайски дизайн и по този метод рестартираха тези индустриални линии. Не зная дали към този момент са стигнали предходните размери на произвеждане, само че ще ги стигнат. Ясно е, че промишлеността се е трансформирала от такава, която е била насочена към Запада, в такава, която към този момент не е насочена към Запада. И това в действителност е резултат, който глобите имаха върху съветската цивилна стопанска система. И това важи както за трайните, по този начин и за малотрайните артикули – пиле, сирене, зърнени храни, плодове, зеленчуци – доста неща, които Русия внасяше от Европа или от Турция. Те през последните осем години и изключително през последната година и нещо като цяло се завърнаха или започнаха да се създават в Руската федерация. И по този метод те се възползват от опциите, които глобите им предоставиха.

Ако се върнем към интервала преди налагането на глобите от 2014 година, и даже до 2022 година, съветската стопанска система беше доста тежко колонизирана от западни компании. Това важеше за колите, за самолетите, за всичко от веригите фастфуд заведения за хранене, до огромните вериги магазини. Западните компании участваха на всички места в съветската стопанска система. Голяма част от тях, не всички, само че огромна част или избраха да изоставен Русия, или бяха принудени да изоставен Русия при започване на 2022 година. Но при какви условия напуснаха те? Те бяха задължени, в случай че напущат вечно, да продадат главното си съоръжение във фабриките и прочие, на съветския бизнес, по този начин да се каже, който получи заем от съветските банки или от други източници на финансиране, на доста преференциална цена за руснаците. По този метод дейно доста финансови инвестиции, които бяха благосъстоятелност частично на Запада, бяха трансферирани в съветско притежание. И в този момент имаме стопанска система, която се движи напред и има преимуществото, спрямо Европа, на релативно ниската стойност на ресурсите. Защото Русия е огромен производител на запаси, петрол и газ, торове, храни и по този начин нататък. И в случай че европейците заплащат може би двойно в Германия това, което са плащали за сила, руснаците – не, те заплащат може би не повече, а евентуално и по-малко, от това, което плащаха преди войната. Така че, още веднъж, аз окачествявам резултата от глобите, в някои връзки, за подарък за съветската стопанска система. И мисля, че това е много друго от това, което създателите на глобите чакаха.

Интересното тук е, че оценката на въздействието на глобите от страна на Запада и от страна на Русия, не е извънредно друга. И двете страни виждат, че това има голямо въздействие преди всичко за съветската стопанска система. Руската академия на науките разгласява отчет през септември 2023 година, който обобщава, че това е имало огромно спешно влияние върху всички браншове на съветската стопанска система. Но разликата е, че вместо да провокира колапс на стопанската система, руснаците виждат, че това, което в действителност се случи, е било контролиране. И това е такова контролиране, каквото можеше да се чака да се случи, когато изискванията са подобаващи, в на процедура една пазарна стопанска система, със кадърен бизнес, който е в положение да се движи в пазарното пространство, което беше основано за тях от глобите. Същността на обстановката е, че това нямаше да се случи без глобите. Можеше да имаме войната, която щеше да се развие съвсем по метода, по който това се случи, само че съветското държавно управление през 2022 година не беше в позиция да принуди западните компании да изоставен, то не би желало и не би направило това. То не беше в позиция да принуди своите олигарси да избират сред Русия и Запада и не искаше да направи това. Тези избори бяха наложени от Запада и резултатите бяха в реалност в доста връзки удобни за дълготрайното без значение развиване на стопанската система на Руската федерация.

Не мисля, че е имало опция, която да е в положение да реализира задачите, поради които бяха основани глобите. Едно е да санкционираш островна стопанска система като Куба, която беше под наказания в продължение на доста десетилетия и пострада неимоверно от глобите. Или стопанска система, която е като цяло чисто ресурсна стопанска система като Венецуела. Много е мъчно за стопанска система в такава позиция да посрещне всички условия под всеобхватни наказания от Съединените щати и вторични наказания и всичко останало. Русия не е това. Русия не е в тази позиция. Русия има една шеста от земната маса в света и има може би 20 или 30% от международните запаси. Тя има 145 милиона души. Има невероятни пълномощия в науката и технологията и инженерството. След хаоса от 1990-те години тя разви много ефикасни връзки сред страната, парадържавния бранш, огромните корпорации като „ Газпром “ и частния бранш. Затова тя беше в позиция да се настрои към глобите. Тя, несъмнено, има и търговски сътрудници. Много от тях не постановиха наказания. Най-важният от тях е, несъмнено, Китай, само че е истина, че наказания не бяха наложени и от огромна част от страните от Латинска Америка като Бразилия и Мексико. Те не бяха наложени от африканските страни, не бяха наложени от британците. Така че при всички случаи това е обстановка, която беше наложена от един значим бранш на международната стопанска система, който по този метод отряза себе си от запаси, от които има потребност. Това важи изключително мощно за Западна Европа. В подмяна на отрязването на Русия от доста неща, от които тя не се нуждае в действителност, и без които може да се оправи, и може да се нагоди към тяхното неявяване – и този развой връви от 2014 година, само че се форсира мощно през 2022-2023 година.

Джеймс К. Галбрайт е професор по публични науки в Тексаския университет в Остин. Има дипломи от Харвардския университет (бакалавърска степен) и от Йейлския университет по стопанска система. В началото на 80-те години на предишния век е изпълнителен шеф на Обединения стопански комитет на Конгреса на Съединени американски щати. От 1996 до 2016 година е ръководител на борда на " Икономисти за мир и сигурност "  и управлява Проекта за неравноправие на Тексаския университет. 

През 2010 година е определен за член на Accademia Nazionale dei Lincei. През 2014 година дружно с Ангъс Дийтън е притежател на премията " Леонтиф " за прогрес в региона на стопанската система. През 2020 година получава премията " Веблен-Комон " на Асоциацията за еволюционна стопанска система.

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова